Харалампи Тачев

Основна информация

Роден: 19 юли 1875 г. (Пловдив)

Починал: 13-14 април 1941 г. (София)

Художествено образование

1896–1899 - общ курс в Държавното рисувално училище (в класа на Иван Мърквичка);

1900–1905 - специализиран курс „Декоративно изкуство“ в Държавното рисувално училище (в класа на Раймонд Улрих);

Живопис в софийските църкви

• 1911 – църква „Св. Никола Нови Софийски“ – стенописи (орнаментална декорация);
• 1912 – храм-паметник „Св. Александър Невски“ – орнаменти в южната част на църквата;
• 1925 – църква „Св. Спас“ – проекти за орнаменталната декорация в наоса;
• 1926 – църква „Св. Седмочисленици“ – проект за фриз в купола;
• 1930 – църква „Св. св. Кирил и Методий“, кв. Красно село – проект за стенописи;

Състояние на проучванията

Творчеството на Харалампи Тачев е изключително разнообразно, разглеждано в различни аспекти от редица автори, главно във връзка с дейността, свързана с дружество Съвременно изкуство1Митева 1997: 121-182; Георгиева 2001: 166-185; Георгиева 2002; Георгиева 2004; Георгиева 2012: 20-37; Георгиева 2016: 64-74., авторството на софийския герб2Георгиева 2002а: 54-61; Георгиева 2005: 114-125; Гаджев 2005: 40-41; Николов 2008: 31., керамичните му проекти3Митева 2008: 27-31; Василчина 2010: 124-130., преподавателската му работа4Божков 1962; Минеков, Русев, Божков, Домусчиев, Чуковски 1984., участието му в международните изложения5Георгиева 1999: 32-42.. Неговата църковна продукция обаче остава встрани от изследователския интерес, споменавана единствено във връзка с участието в стенописната декорация на някои храмове6Белковски 1957: 6; Каравелов 1966: 206; Калев 1979: 92; Паскалева 1986: 6; Радкова 1999: 88., без да се уточни неговата конкретна работа по нея.

Биография

Харалампи Тачев е роден на 19 юли 1875 г. в град Пловдив7Енциклопедия 1987: 72.. Приет е в първия випуск на Държавното рисувално училище през 1896 г.8Божков 1962: 23; Минеков, Русев, Божков, Домусчиев, Чуховски 1984: 26., в класа на Иван Мърквичка9Маринска 1996: 118., който му преподава в гимназията в Пловдив. През 1900 г. завършва общия курс на ДРУ и продължава специализация „Декоративно изкуство“10Митева 1997: 125., водена от австриеца Раймонд Улрих. Известно е, че сред първите преподаватели на Тачев има такива от Австро-Унгария и Чехия: Йозиф Силаба, Йозеф Питер. Заедно с Улрих те проповядват идеите на новия стил „сецесион“11Георгиева 2016: 65. . През 1905 г. Тачев завършва семестриално и специалния декоративен курс. От 1910 г. започва преподавателската си дейност в Художествено-индустриалното училище12Минеков, Русев, Божков, Домусчиев, Чуховски 1984: 30, 31..

Харалампи Тачев е един от създателите на дружество „Съвременно изкуство“13Георгиева 2001: 169. , идеята за което се ражда по време на една среща между художника и архитект Пенчо Койчев, който по това време проектира мавзолея в Плевен. Става ясно, че там ще има работа за живописци за иконописта, декоратори за вътрешната украса, резбари за иконостаса и т.н. Така възниква идеята за обединение на различни видове творци в изпълнението на общи проекти14Георгиева 2001: 169.. Една от програмните цели, които членовете на дружество „Съвременно изкуство“ си поставят, е практическото осъществяване на синтеза между пластичните изкуства и архитектурата15Киров 1976: 33..

През цялата си активна творческа кариера Тачев е ангажиран с църковно изкуство. Съществуват данни, че Харалампи Тачев работи проекти за изписването на редица храмове из страната: „Св. св. Кирил и Методий“, Пловдив16ЦДА, ф. 2005к, оп. 1, а.е. 1318, л. 1-2., „Св. Георги“, Белозем17ЦДА, ф. 2005к, оп. 1, а.е. 782, л. 1-9. , „Успение Богородично“, Русе18Мутафов 2019: 43; Попов 1937: 2; Манчев 1937: 2; ЦДА, ф. 2005к, оп. 1, а.е. 784а, л. 10, 11, 23., „Св. Йоан Предтеча“, Казанлък19ЦДА, ф. 2005к, оп. 1, а.е. 784, л. 1,3, 7-13, 16, 17., „Св. Марина“, Пловдив20ЦДА, ф. 2005к, оп. 1, а.е. 780, л. 1-27; ЦДА, ф. 2005к, оп. 1, а.е. 1218, л. 1-30., „Св. Николай“, Карлово21ЦДА, ф. 2005к, оп. 1, а.е. 781, л. 1., „Св. Георги“, Пловдив22ЦДА, ф. 2005к, оп. 1, а.е. 775, л. 1-4., „Св. Йоан Рилски“, село Бичкинлия, Габровско23ЦДА, ф. 2005к, оп. 1, a.е. 1251; ЦДА ф. 2005к, оп. 2, а.е. 115, л. 1- 4. Проектът за вътрешната декоративна украса на църквата е дело на Харалампи Тачев, Стефан Иванов и Цанко Василев. Виж ЦДА ф. 2005к, оп. 1, а.е. 788, л. 1-8., „Всех Святих“, Русе24ЦДА, ф. 2005к, оп. 1, а.е. 794, л. 1-2., „Св. Троица“, Свищов25ЦДА, ф. 2005к, оп. 1, а.е. 1289, л. 1,2; ЦДА ф. 2005к, оп. 2, а.е.119, л. 1-4. и др. През 1938 г. художникът води и кореспонденция за изписването на църквата „Св. Троица“ в Козлодуй26ЦДА, ф. 2005к, оп. 1, а.е. 789, л. 1-8., а през 1939 г. за храм „Успение Богородично“, Варна27ЦДА, ф. 2005к, оп. 1, а.е. 784а, л. 1-7., като впоследствие работата и в двата храма не е реализирана.

Тачев е бил ангажиран не само с храмова живопис, но и с редица други дейности, свързани с църковното изкуство. През 1904–1905 г. поема ангажимент за изготвяне на „чертежи“ за венци за църквата „Св. Крал“, София28ЦДА, ф. 2005к, оп. 1, а.е. 743, л. 1, 2., които впоследствие не са реализирани. Той участва в комисии по приемане на копирки на средновековни стенописи29Известно е, че през 1911 г. съгласно предписание на Министерство на просвещението № 8338, заповед № 1102 Харалампи Тачев е включен в комисия по приемането и оценяването на копираните от М. Георгиев фрески от църквата „Св. 40 мъченици“ във Велико Търново. Виж ЦДА, ф. 2005к, оп. 1, а.е. 231, л. 1.. През 1912 г. изработва моделите на свещниците пред солея на храм „Никола Нови Софийски“30Темелски 2019: 117.. През 1923 г. заедно с Димитър Гюдженов Харалампи Тачев е назначен от директора на Държавната художествена академия в комисия за приемането на живописта (иконопис и декорация), която художникът Апостол Христов работи за храм „Св. Параскева“31ЦДА, ф. 2005к, оп. 1, а.е. 240, л. 1, 2.. Тачев изработва проекти за църковен мебелиар за църквата „Св. Спас“, възложен за изпълнение на Илия Огнянов през ноември 1925 г.32Харалампи Тачев е поканен от председателя на църковното настоятелство на храма, за да представи проектите и да прегледа извършената от Огнянов работа. Виж ЦДА, ф. 2005к, оп. 1, а.е. 761, л. 1. През 1940 г. Драговитийският епископ Харитон, pектор на Софийската духовна семинария, възлага на художника изработката на рисунка модел за мозайката на новостроящата се църква при Черепишкия манастир33ЦДА, ф. 2005к, оп. 1, а.е. 798, л. 1.. В архива на Тачев фигурират проекти за свещници, бокали, полилеи, аналой34ЦДА, ф. 2005 к, оп. 2, а.е. 133, л. 15. , за църковна катедра, царски двери, рисунки и скици на светци и ангели и орнаменти за вътрешната декоративна украса на църкви35ЦДА, ф. 2005 к, оп. 2, а.е. 128, л. 1-15. . Художникът създава проект за украса на корица на Паметна книга на храм-паметник „Св. Александър Невски“36ЦДА, ф. 2005к, оп. 2, а.е. 123, л. 1. .

Живопис в софийските църкви

Първата църковна работа на Тачев в столицата е по стенописите на храм „Св. Никола Нови Софийски“ през 1911 г. 37Темелски 2000: 116; ЦДА, ф. 2005к, оп. 1, а. е. 754, л. 2. Той работи съвместно с Господин Желязков, Стефан Иванов, Никола Петров и Апостол Христов. Има сведение за цялостния облик на първоначалната художествена декорация на храма38Изписан с композиции (седем броя) е бил притворът на храма, в централния купол е бил изобразен Христос и апостолите, изписана е била и апсидата. Виж Сведения 1951.. Според Х. Темелски Харалампи Тачев изработва орнаменталната декорация39Темелски 2000: 116.. От архивни снимки от монтирането на иконостаса на храма са видни някои детайли от тази орнаментална декорация. В апсидата, под сцената Благовещение е минавал фриз от медальони с изписани в тях кръстове. Във фронтона над трите апсидни прозореца е оформена сложна композиция от стилизирани цветни мотиви и повлеци в духа на сецесиона. В дебелината на арките също е развит орнаментален фриз от стилизирани цветове с интегрирани в него кръстове. По аналогия, може да се допусне, че така са били третирани всички конструктивни елементи, за подчертаване на архитектониката на храма. С орнаментален фриз са били рамкирани и изобразените композиции.

През 1936 г. църковното настоятелство на храма прави постъпки за „реставрирането на вътрешната украса“, която е пострадала от земетресения, атмосферни влияния и направената впоследствие поправка на покрива40Изрично е упоменато, че не иконописта, а интериорната декорация на храма има нужда от реставрация. Виж ЦДА, ф. 2005к, оп. 1, а.е. 785, л. 2. . От писмата на Харалампи Тачев до протойерей Василий, председател на настоятелството на църквата „Св. Никола Софийски“ става ясно, че колективът, в който участва и Тачев41В писмото не е упоменато кои са всички художници, които ще участват в реставрацията., ще извърши работа по реставрацията и допълнителната украса42Наречени са „блажната боя и декоративната“. Виж ЦДА, ф. 2005к, оп. 1, а.е. 785, л. 4.. Предвижда се почистване на стените в интериора, поправка на орнаменталната декорация, пребоядисване на стените с „по-живи“ цветове, обработка на колоните, така че да наподобяват червен мрамор/оникс, пиластрите и цокъла да имитират тъмнозелен мрамор, образите на светците на входовете да се реставрират и опреснят.

Вероятно тази реставрация на интериора на храма не е реализирана, тъй като е известно, че през 1954 г. поради лошото състояние на стенописите църковното настоятелство се обръща с молба към Апостол Христов за възстановяване на повредената живопис, стига се до споразумение, но впоследствие и тази оферта пропада43Темелски 2019: 144. . През 1966 г. интериорът на храма е стенописван наново от колектив от художниците Николай Ростовцев, Карл Йорданов, Господин Георгиев и Георги Белстойнев, като някои от старите стенописи са почистени от замърсявания и реставрирани44Това са: Христос Пантократор в централния купол, Св. Иван Рилски – над южната входна врата, композициите Св. Седмочисленици и тримата преподобни Гавриил Лесновски, Прохор Пшински и Йоаким Осоговски – на западна стена, св. Евтимий патриарх Търновски и св. Теодосий Търновски на стената до входа, двата ангела на западна стена, ангелът над западна врата и ангелите на свода на балкона с медальони на пророци. Виж Темелски 2019: 145..

Орнаменталната декорация на храм-паметника „Св. Александър Невски“ е работена от Борис Михайлов, Михаил Судовски, Василий Перминов и Харалампи Тачев45Каравелов 1966: 157, 158.. Най-голям дял от работата е дело на Борис Михайлов46Каравелов 1966: 206. За храм-паметник „Св. Александър Невски“ Б. Михайлов работи текста на молитвата „Отче наш“ и орнаментите по барабана на централния купол, както и четири текста върху лицевите страни на арките на главните носещи колони, орнаментите по лицевата страна на северната арковидна ниша с троен прозорец, мозаечните имитации в куполите на галериите, при външните врати и преходите към страничните кораби, орнаментите по арките на стълбите към емпорията и др. Виж Радкова 1999: 88., втората по-значимост и обем е тази на Харалампи Тачев47Каравелов 1966: 206.. На 7 март 1912 г. строителната комисия сключва договор с Харалампи Тачев и му възлага да изработи в срок от четири месеца орнаменти в южната част на храма48Каравелов 1966: 157..

За лицевата страна на южната аркирана ниша с тройния прозорец Харалампи Тачев разработва два вида орнамент. Единият е голям и доста богато разработен, развит в дебелината на сляпата арка, като е рамкиран от втори с по-малки размери. В дебелината на арките, които отделят наоса от южния кораб, са развити цели шест различни орнаментални фриза. Работата на Тачев е приета през месец юли, а за нея той получава възнаграждение от 5970 лева49Каравелов 1966: 157.. Декоративните орнаменти и църковните символи в горната част на стените на южната галерия са работени от Борис Михайлов50Каравелов 1966: 158.. Голяма част от тях се повтарят и в северната галерия. Каравелов дава сведение, че Тачев рисува и сърповидни тимпани, работа, която му е възложена през март 1913 г. и за която получава възнаграждение от 150 лева51Каравелов 1966: 158.. Става въпрос за трите фронтона, които се образуват над арките, които разделят наоса от южната галерия. Във всеки един фронтон Тачев изработва огледален сецесионен орнамент, развит от двете страни на медальон, с изображение на светец52От изток на запад са изобразени: св. Екатерина, св. Стефан, св. Агапий.. За съжаление, понастоящем тази живопис е в много лошо състояние. Но от описанието, което дава Л. Каравелов, става ясно, че и образите на светците са дело на Тачев.

След Освобождението църквата „Св. Спас“ е преизградена. Нейното изписване, вероятно поради липса на средства, е реализирано чак през 1925 г. Апостол Христов съвместно с Харалампи Тачев създават стенописите в наоса на църквата53Софийската 1994: 6; ЦДА, ф. 2005к, оп. 1, а.е. 761, 3-10.. Работата по изпълнението е спечелена след търг, в който са упоменати изискванията към изпълнителите54„Целият интериор на храма на височина над четири метра трябва да се украси с орнаментални композиции в „строг черковен стил“ в комбинация, където мястото го изисква, с разни символи, аксесоар, текстове и др. Всички сводове да се боядисат с тъмна небесна синя боя и да се украсят със звезди и орнаменти. Няма да се декорират ония места, които са предназначени за фигурални композиции (апсидата, пандантивите), които ще се рамкират само. По същия начин следвало да се рамкират и прозорците. Всички колони и пиластрите в преддверието да имитират профит. Капителите на големите колони и малките в женското отделение, също така на пиластрите ще имитират стар бронз с аксентирани върхове.“. На 15 юли 1925 г. е сключен договор между двамата за изпълнение на декоративната украса на храма (без иконописта). Според заданието Харалампи Тачев изготвя проекти за орнаменталната декорация в наоса на църквата в мащаб 1:10 с бои и същите, увеличени в реални размери, с контур. Апостол Христов отговаря за изпълнението на проектите55ЦДА, ф. 2005к, оп. 1, а. е. 761, л. 10.. За съжаление, няма данни за облика на изпълнените стенописи.

Куполът на храм „Св. Седмочисленици“ е изписан през 1926 г. Автор на проекта и ръководител на стенописването е Стефан Баджов. В литературата е възприета тезата, че орнаменталната декорация е изработена от Харалампи Тачев56Калев 1979: 92.. Някои изследователи обаче като Вера Динова-Русева и Мария Митева допускат, че орнаменталната декорация на купола е дело именно на Стефан Баджов57Динова-Русева 1996: 15; Митева 2014: 106.

Известно е, че в първоначалният колектив по изписването на църквата участва и Харалампи Тачев58На 5 декември 1925 г. е сключен договор между художниците Стефан Баджов, Харалампи Тачев, Димитър Гюдженов, Никола Маринов и Господин Желязков за изпълнението на художествената декоративна украса на столичните храмове „Св. Седмочисленици“ и „Св. Кирил и Методи“. Виж ЦДА, ф. 2005к, оп. 1, а.е. 755, л. 7, 8.. От преписката между настоятелството на църквата „Св. Седмочисленици“ и Харалампи Тачев става ясно, че негово задължение е да предаде скици в мащаб 1:10 до 1 август 1926 г., което обаче не е изпълнено в срок от художника59ЦДА, ф. 2005к, оп. 1, а.е. 755, л. 10.. На заседание, проведено между съдоговорниците (Стефан Баджов, Харалампи Тачев, Димитър Гюдженов, Никола Маринов и Господин Желязков) на 23 декември 1926 г. се взема решение Тачев да бъде освободен от работата по стенописите на купола в храм „Св. Седмочисленици“ поради неизпълнение на задълженията си. От този документ става ясно, че художникът е имал задължение да изпише образите на четири от ангелите и др., а до този момент той е представил единствено фризът под фигурите на ангелите60ЦДА, ф. 2005к, оп. 1, а.е. 755, л. 9. . Изглежда, че между Харалампи Тачев и Стефан Баджов се създава конфликт, тъй като на 16 септември 1927 г. Тачев изпраща на Баджов нотариално съобщение, с което иска в тридневен срок да получи подробна сметка за извършените разходи и получените доходи по предприятието, за да разбере точния размер на правата му по него. В този документ Тачев уведомява Баджов, че ако това не се случи в срок, той ще заведе дело за измама61ЦДА, ф. 2005к, оп. 1, а.е. 755, л. 19..

От всичко това става ясно, че за купола на „Св. Седмочисленици“ Тачев създава един проект за фриз. Този фриз е орнаментален, плетеничен, минава под фигурите на ангелите и рамкира и прозорците, използван е функционално, като рамка, отделяща отделните образи, но и като допълващ елемент на цялото изображение – със самостоятелна художествена стойност. В архива на художника е запазена една подготвителна рисунка с ангел, под който е развит орнаментален фриз, много близък до реализирания в купола62ЦДА, ф. 2005к, оп. 1, а.е. 802, л. 1., което със сигурност доказва авторството на този елемент от стенописната декорация на храма. В някои от използваните във фриза мотиви (горната и долната му част) ясно личи влиянието на украсата от старите български ръкописи, но същинският растителен орнамент е инспириран от сецесиона. Това съчетание между старобългарските мотиви и съвременните европейски влияния се явява една модернизация на цялостната традиционна църковна орнаментална система в съзвучие с актуалните тенденции, които се наблюдават и в светската живопис от периода.

В архива на художника са съхранени подготвителните рисунки с образите на седемте архангела, които той планира за купола63ЦДА, ф. 2005к, оп. 1, а.е. 1115, л. 1-7.. Въпросът, защо тези рисунки не са предадени в срок, остава отворен. След разрива в отношенията между Баджов и Тачев образите на архангелите са изпълнени по проект на Стефан Баджов.

През 1930 г. Харалампи Тачев изпраща писмо до църковното настоятелство на църквата „Св. св. Кирил и Методий“, кв. Красно село с приложен проект за изписването на храма64ЦДА, ф. 2005к, оп. 1, а.е. 773, л. 1; ЦДА, ф. 2005к, оп. 1, а.е. 1009, л. 1.. Скиците са в мащаб 1:40, изпълнени са с акварел и молив. От писмото става ясно, че цялата декорация ще бъде издържана в „строг църковен наш стил“. На определени места (според проекта) ще се изпишат херувими, символи и др. Всички рамки около полетата, където ще има образи, рамките на прозорците, вратите и дебелината на зидарията ще се орнаментират с „разкошен“ орнамент. Ще се изработи фриз около образа на Христа и околовръстната рамка на свода, както и около медальоните на четиримата евангелисти и апостолите. Под образа на Богородица Оранта е планирано да бъде изпълнен още един фриз. По свода, под образа на Христос, следва да се изработи голям орнаментален кръст, в краищата на който ще се предвидят кръгли полета за образите на четиримата евангелисти. В рамката около Христос ще се изпише текстът от молитвата „Отче наш“. В линията между свода и вертикалните стени ще се постави гипсов корниз, който също може да се декорира65ЦДА, ф. 2005к, оп. 1, а.е. 773, л. 1..

В единственото проучване за храма е декларирано, че църквата е изцяло изписана от братята Дечко и Радомир Мандови през 1930–1932 г.66НДА на НИНКН, С-997-10, 4. Проучването на църквата е направено от Росица Ачкова през 1987 г. При сравнение на проекта на Тачев с реализираната на място стенописна украса в храма, веднага прави впечатление, че има доста сходства между идеята на художника и изпълнените стенописи. Макар и по-малки по размери, са реализирани правите фигури на светците между прозоречните отвори. Доста сходно е решението на предапсидната арка с кръглите медальони с изображения на светци. Подобно на проекта в зенита на апсидата е изписана Богородица Оранта, а на свода – медальон с изображение на Христос Вседържител67Понастоящем това изображение е заличено. Информация за него получаваме от архивна фотография, запазена в НДА на НИНКН. Виж НДА на НИНКН С-997-10, 1.. При това, трябва да се вземе предвид фактът, че през 1983–1984 г. стенописната украса е надживописвана от Веселин Панавеев68НДА на НИНКН, С-997-10, 4., което предполага известна подмяна на автентичния облик на живописта. По това време е замазан и медальонът с изображението на Вседържителя по свода на храма.

Тук трябва да се има предвид, че на 27 март 1925 г. между Харалампи Тачев, Апостол Христов и Дечко Мандов е сключен договор („съюз“) за взаимно разбиране и съгласуване на интересите по предприемане на художествена и декоративна украса на църкви. Договорът е в срок от пет години, изяснява правата и задълженията им при съвместна работа69В договора специално е упоменато, че никой от участниците в съюза няма право да влиза в споразумение с други художници за предприятия от горния род без съгласието на останалите. Виж ЦДА, ф. 2005к, оп. 1, а.е. 760, л. 1, 2.. Прави впечатление, че контрактът е сключен преди започването на работата по стенописите на храм „Св. Спас“, където работят и тримата съдоговорници и е в сила по времето на изписването на храм „Св. св. Кирил и Методий“. От всичко това може да се допусне, че оригиналната стенописна украса на църквата в кв. Красно село е изпълнена по проект именно на Харалампи Тачев. Идейният проект за изписването е съхранен в архива на художника70ЦДА, ф. 2005к, оп. 1, а.е. 1009, л. 1..

Харалампи Тачев е сред малкото художници от второто следосвобожденско поколение и дружество „Съвременно изкуство“, които работят църковна живопис. Една от линиите, по които се противопоставя новосъздаденото дружество на старото „Дружество за поддържане на изкуството в България“, преименувано през 1893 г. на „Дружество на художниците в България“, са църковните поръчки71Протич 1953: 42.. Но по отношение на църковната живопис конфликтът между художниците от двете дружества е не само на котерийна основа, теза, която е изказана от някои изследователи72Киров 1976: 39., а се основава и на новата естетика, която се опитват да наложат „младите“ в различни видове и жанрове на изкуствата, дори и в консервативното изкуство, каквото е църковната стенопис и иконопис. Орнаментът на Харалампи Тачев представлява едно връщане към традициите чрез възможностите, които дава модерността на сецесиона. Още в устава на дружество „Съвременно изкуство“, на което Тачев е съосновател, е заложено това силно желание за побългаряване на сецесиона чрез търсенето и адаптирането на националното, дотогава разбирано от академиците реалисти като Мърквичка и Митов като етнография. Харалампи Тачев е един от първите художници, който започва да проправя път на сецесиона в църковната стенопис, което представлява забележителен момент в обновлението на религиозната живопис, до този момент строго подчинена на академизма.

Веселина Йончева