Иван Мърквичка

Основна информация

Роден: 24 април 1856 г. (село Видим при Дуба, Северна Чехия)

Починал: 16 май 1938 г. (Прага, Чехословакия)

Художествено образование

1873–1876 - Пражката академия за изобразителни изкуства, в класа на Антонин Лхота;

1876–1877 - Мюнхенската художествена академия, в класа на Ото Зайц;

Живопис в софийските църкви

• 1903 – църква „Св. Йоан Рилски“ в Духовната семинария – икони;
• ок. 1907 – църква „Св. Неделя“ – икона за иконостаса;
• 1911–1912 – храм-паметник „Св. Александър Невски“ – икони и стенописи;

Състояние на проучванията

Творчеството на Иван Мърквичка е разглеждано в различни аспекти от редица автори1Райнов 1928: 164-165; Протич 1933; Протич 1953: 36-46; Динова 1956: 41-50; Божков 1962; Аврамов 1969: 22-34; Божков 1978; Динова-Русева 1976а: 44-72; Желязкова 1995-1996: 16-23; Динова-Русева 1996–1997: 261-265; Динова-Русева 2009: 14-21; Аспарухова 2009; Аспарухова 2010: 31-35; Петков, Филева, Балчева-Божкова 2016; Соколова, Терзиева, Вълчанова 2016.. По-конкретно върху църковната му продукция се спират някои изследователи във връзка с новия пластичен език, който се установява в живописта в най-представителните църкви след Освобождението2Василиев 1970; Динова-Русева 1976: 135-153; Божков 1989; Дончева 1999: 77-82; Александрова 2007: 126-131; Аспарухова 2010; Динова-Русева 2014: 198-205., заменяйки трайно възрожденската стилистика, или в контекста на историята на конкретните храмове3Паскалева 1986; Каравелов 1966; Радкова 1999; Прашков 2005: 233-237; Аспарухова 2007: 7.. В единствената монография за художника религиозното творчество на Мърквичка не е задълбочено изследвано. Андрей Протич само отбелязва наличието на негови творби в храм-паметника „Св. Александър Невски“, както и ролята му иконите за храмовете в новопостроената църква при Духовната семинария и превърнатата от джамия в църква „Св. Седмочисленици“ да бъдат поверени на художници, а не на иконописци4Протич 1955: 11, 12.. Работата му за софийските църкви е изяснена в най-новите проучвания5Yoncheva 2021: 72-88..

Биография

Ян Вацлав Мърквичка е роден на 24 април 1856 г.6Динова-Русева 2009: 21. в село Видим при Дуба, Северна Чехия7Динова-Русева 2009: 15.. Професионалният му интерес към изобразителното изкуство в рода идва от брата на дядото на Мърквичка, който е бил учител по рисуване, както и от вуйчо му Йозеф, който насочва младия си племенник към рисуването и посещаването на художествени изложби8Великов 1995: 111.. 17-годишен постъпва в Пражката академия за изобразителни изкуства в класа на Антонин Лхота9Динова 1956: 41; Енциклопедия 1987: 166, 167.. На 25.10.1876 г. е записан в Мюнхенската художествена академия, като младият художник е приет в класа на Ото Зайц в ателие по живопис за напреднали студенти10Мърквичка прескача задължителния начален „Античен клас“, т.е. рисуване по гипсови отливки от антични творби, курс, който е изкаран от Николай Павлович към 1856–1857 г. и от Иван Ангелов към 1882–1883 г. Виж Динова-Русева 2009: 15.. Поради липса на средства остава в курса само осем месеца, след което се завръща в Прага. В чешката столица той попада в средата на български студенти и става един от основателите на дружество „Българска седянка“11Динова 1956: 41; Железарова 1995–1996: 19. . Благодарение на създадените връзки с българите, той е поканен за учител в Пловдив12Негов колега и съученик от гимназията, Лукаш, който работи като преподавател по химия и физика в Пловдивската гимназия му предлага да заеме мястото на учител по рисуване. Виж Великов 1995: 113.. Мърквичка идва в България през 1882 г., когато е на двадесет и шест години13Протич 1955: 5.. Той е назначен като преподавател в гимназията в Пловдив, където успява да прокара много и полезни реформи. С помощта на Петко Каравелов и Петко Славейков Мърквичка се преборва рисуването да стане задължителен учебен предмет не само в горните класове на гимназията, но и в началните, както и в занаятчийските и земеделските училища14Протич 1953: 38. . Константин Величков и Мърквичка имали желание да открият в Пловдив художествено училище, но намеренията им били осуетени от съединението на Княжество България и Източна Румелия през 1885 г.15Протич 1955: 7. Като професор в Рисувалното училище, той участва в множество комисии – за провеждане на държавен изпит в средните училища, за откупуване на картини, за уреждане на къщите музеи, за копията от фреските на Боянската църква и др.16Пръвчева 1979: 245-246. По време на престоя си в Пловдив художникът реализира и първите си художествени изложби17През 1886 г. Мърквичка прави самостоятелна изложба в Пловдив. През 1887 г. съвместно с Антон Митов е реализирана втора изложба в салона на гимназията. Виж Динова-Русева 1991: 262..

През 1889 г. Мърквичка е преместен като учител в Софийската мъжка художествена гимназия. Още на следващата година той прави своята първа самостоятелна художествена изложба и в столицата18Протич 1955: 8..

Безспорна е ролята на Мърквичка в институционализирането на художествения живот в столицата след Освобождението. Той е в центъра на създаденото в София през 1893 г. Дружество за поддържане на изкуството в България, на което става заместник-председател19Протич 1953: 39. . В платформата на Дружеството влиза организирането на колективни изложби, издаването на списание за изобразително изкуство и създаването на държавно художествено училище. Тези задачи биват изпълнени последователно, като четирите колективни изложби се провеждат от 1894 г. до 1899 г., а списание „Изкуство“ излиза от 1895 г. до 1899 г.20Рангелова 2012: 5-19.

Най-голямото постижение на Дружеството за поддържане на изкуството в България при формиране на новата структура на художествения живот в България след Освобождението е откриването през 1896 г. на Държавното рисувално училище. В Изложението на мотивите по Законопроекта за откриване на Държавното рисувално училище в София21Пълният текст виж у Величков 1895: 23-26., изработено от Дружеството за поддържане на изкуството в България, като основания за откриване на училището се посочва необходимостта от „художници, учители за класните, средните и занаятчийските училища, майстори и ръководители за художествената индустрия, иконописци – за повдигане на занаята“. Възрожденската иконопис е подложена на остра критика22Величков 1895: 25, 26.Това критично отношение към възрожденската иконопис се лансира от най-близкия съратник на Мърквичка – Антон Митов (от името на италианеца Тонино) и в неговите „Писма върху България“, които остро критикуват ниското ниво на иконописта в страната. Виж Тонино 1895: 7-10.. В Законопроекта за създаване на Държавно рисувално училище се говори за нова иконопис, която трябва да бъде създадена въз основа на академичните принципи23Иванова-Цоцова 1990: 24.. Тук трябва да се отбележи, че след откриването на училището Иван Мърквичка е и първият академично подготвен учител по иконопис в България24Протич 1953: 41..

От първоначалния преподавателски състав, който до 1900 г. наброява девет души, църковни поръчки поемат Мърквичка и Митов25Божков1962: 5. Първият преподавателски състав се състои от Иван Мърквичка (директор и ръководител на ателието по живопис), Антон Митов (рисуване и история на изкуството), Борис Шатц (моделиране) и д-р Сарафов (анатомия). През 1898 г. към него се присъединяват още петима преподаватели – Ярослав Вешин (рисуване и вечерен акт), Антон Шоурек (конструктивна перспектива), Жеко Спиридонов (моделиране и скулптура), Раймонд Улрих (рисуване и декоративно изкуство) и арх. Йордан Миланов (архитектура).. През 1903 г. Иван Мърквичка е движещата сила, която успява да издейства изписването на иконите за църквата „Св. Седмочисленици“, за църквата „Св. Иван Рилски“ на Духовната семинария и мавзолея в Плевен. Той успява да се наложи пред Св. Синод църквите да имат иконостаси с икони, изписани от художници, а не от иконописци26Протич 1953: 43..

Религиозна живопис Мърквичка работи за храма на Духовната семинария, за мавзолея на Евлоги и Христо Георгиеви в букурещките гробища Беллу (1906)27Мърквичка създава декоративномонументални живописни пана: Богородица Оранта сред ангели, Христос, Св. Евлоги, 12-те апостоли, Християнско милосърдие и Херувими. Тези живописни творби се родеят по стил със стенописите на Иван Мърквичка в храм-паметник „Св. Александър Невски“. Виж Динова-Русева 1976: 149-153., за параклис-мавзолея в Плевен (1907)28Иван Мърквичка рисува десет икони – две царски: Св. Георги Победоносец и Богородица с Младенеца, както и иконите от апостолския ред с изображенията на апостолите Яков, Тома, Симон, Йоан, Лука, Петър, Павел и Матей. Виж Аспарухова 2007: 101-113., за храм-паметник „Св. Александър Невски“.

Живопис в софийските църкви

За църквата „Св. Йоан Рилски“ в Духовната семинария Мърквичка работи три царски икони29Размерите на тези икони са 14,5/ 62 см.: Архангел Михаил30Иконата е подписана в долен ляв ъгъл от Иван Мърквичка, датирана 1903 г., Св. Йоан Рилски31Иконата не е подписана, но по стила може да се направи извод, че е работена от Иван Мърквичка. и Богородица с Младенеца32Подписана в долен ляв ъгъл от Иван Мърквичка, датирана 1903 г.. Рисувани са върху фабрично грундирано платно, опънато на клиновидна подрамка, работени са с маслени бои33Прашков 2005: 233.. Понастоящем те се съхраняват в библиотеката на семинарията. От архивна фотография се вижда подредбата им на иконостаса34Фотография: http: //stara-sofia.com/seminaria.html (последно посетен на 05.01.2020 г.). Иконите, рисувани от Мърквичка, са в северната част на иконостаса.

На ръката на Иван Мърквичка принадлежи една икона от иконостаса на църквата „Св. Неделя“. Иконата е Тайната вечеря, разположена в средата на апостолския ред, над царските двери. Тя е подписана в долния десен ъгъл, не е датирана. Интересна е композицията на сцената, изградена в дълбочина. В центъра традиционно е изобразен Христос, държащ даровете на евхаристията – чаша с вино в едната си ръка и хляб в другата. Апостолите от двете му страни са изобразени перспективно в дълбочина, държащи бяло платно. От архивна фотография на иконостаса на църквата от 1919 г.35Фотография: http: //stara-sofia.blogspot.com/2012/04/blog-post_16.html (последно посетен на 05.01.2020 г.) е видно, че иконата Тайната вечеря е вече представена на иконостаса. По всяка вероятност тя е рисувана около 1907 г., когато през месец септември църковното настоятелство на църквата провежда конкурс за направата на нов иконостас, монтажът на който става през месец март 1915 г. Този иконостас, с някои поправки след атентата от 1925 г., е запазен и до днес36Темелски 2010: 17..

За храм-паметник „Св. Александър Невски“ Мърквичка работи всички икони от северния иконостас в периода 1911–1912 г.37Радкова 1999: 73. Иконите от царския ред са: Св. Методий, Богородица с младенеца, Христос на трон, Св. Кирил. Вторият регистър на иконостаса се състои от осем малки икони: Св. Петка, Св. Сава, Св. Горазд, Св. Наум Охридски, Св. Климент Охридски, Св. Ангеларий, Св. Патриарх Евтимий Търновски, Св. Злата Мъгленска. В центъра под разпятието е иконата „Свалянето на Христос от кръста“. На царските двери са представени образите на старозаветните пророци: пр. Моисей, пр. Аарон, пр. Йеремия и пр. Илия, работени с маслени бои върху метал. През 1912 г. Мърквичка рисува сцената Христос сред книжниците в храма на северната стена и две сцени в южната галерия: Отсичане главата на св. Йоан Кръстител и Изкушението на Христа38Пръвчева 1979: 245..

Веселина Йончева