Филип Иванов Филипов

Основна информация

Роден: 1875 г.

Починал: 1940 г.

Дърворезба в софийските църкви

• 1893 – църква „Св. прор. Илия“, кв. Княжево – архиерейски трон и киворий над св. престол;
• ок. 1907 – църква „Покров Богородичен“, Кремиковския манастир (заедно с Петър Йосифов Филипов) – иконостас;
• 1918 – църква „Св. Георги“, бул. Патриарх Евтимий № 90 – иконостас;
• ок. 1927 – църква „Св. Възкресение Христово“, бул. Възкресение (заедно с Петър Йосифов?) – иконостас и архиерейски трон;
• 1929 – църква „Успение Богородично“, кв. Бусманци – иконостас;
• 1933–1940 – църква „Св. св. ап. Петър и Павел“, ул. Д-р Калинков № 27 – архиерейски трон, два проскинитария;
• 1933–1940 – църква „Св. Мина“, Драгалевски манастир – иконостас;

Състояние на проучванията

Творчеството на Филип Иванов Филипов се разглежда успоредно с това на баща му Иван Филипов. Г. Трайчев1Трайчев 1941: 55-57. и А. Василиев2Василиев 1939: 16-17, 22; Василиев 1946: 262-263; Василиев 1965: 248-250., а малко по-късно и Д. Ќорнаков3Ќорнаков 1986: 188. дават биографични сведения и информация за местата, където са работили заедно. В по-ново време произведенията му се разглеждат от изследователите от гледна точка на обновяването на дърворезбата в България след Освобождението и формирането на т.нар. „български стил“4Ангелов 1981: 25; Ангелов 1985: 12; Ангелов 1986: 157; Василчина 1989: 38; Ангелов 1992: 77, 79; Ангелов 2016: 47.. Все още сравнително малко са въведените научно обращение документални свидетелства за творческата биография на резбаря.

Биография

Филип Филипов е роден през 1875 г. Потомък е на резбарската фамилия Филиповци от село Осой, син на Иван Филипов.

В началото на своя творчески път Филип И. Филипов работи заедно с баща си в църквите в Цариброд (дн. Димитровград, Сърбия) и близкото село Луковица, както и в църквата „Св. Георги“ в Ямбол (1897)5Трайчев 1941: 56; Василиев 1946: 259; Василиев 1965: 248-249. Виж също статията за Иван Филипов тук.. През 1879 г. изработва кръст за последната, върху който е оставил името си в следния надпис: „Издла Филип Йовановъотъ с. Осои, деба, маке – 1879.“6Цитат по Василиев 1965: 249. Виж същото и у Ќорнаков 1986: 188. Той работи заедно с баща си и чичовците си още в църквите „Св. Димитър“ в Стара Загора и „Св. Йоан Кръстител“ в Карнобат7Трайчев 1941: 56..

След 1910 г. Филип И. Филипов поема ръководството на работата на резбарите от фамилията8Василиев 1965: 250.. При него работят синовете му Коста9За творчеството на Коста Филипов са известни малко данни. Тук може да се посочи, че следва творческия път на баща си. Известно е, че също като него е членувал в Дружеството на иконописците и резбарите в София. Виж ЦДА, ф. 264к, оп. 5, а.е. 121, л. 3., за когото се посочва, че е последният представител на рода, занимаващ се с резба10Василиев 1965: 253., и Методи11Василиев 1965: 250..

Ролята на Филип Филипов в художествения живот на столицата е не по-малко важна от тази на баща му. През 1907 г. се включва с проект в конкурса за дърворезбена украса на църквата „Св. св. Кирил и Методий“, който не бил приет12Табаков 2009: 40.. По-късно той участва в Дружеството на иконописците и резбарите в София още от неговото учредяване през 1933 г.13ЦДА, ф. 264к, оп. 5, а.е. 121, л. 36. За дружеството виж Енциклопедия 1980: 269; Василчина, Митева 2014: 12.

Извън София резби на Филип Филипов се намират в църквата „Арх. Михаил“ в село Гълъбовци, където през 1927 г. завършва иконостаса и архиерейския трон14Сведения 1951. За работата на Филиповци в тази църква споменават Трайчев 1941: 57; Василиев 1965: 250.. Той реже и иконостасите във видинските църкви „Св. Димитър“ и „Св. Николай“15Трайчев 1941: 57; Ангелов 1981: 25; Ангелов 1986: 157; Ангелов 2016: 47.. По всяка вероятност Филип Филипов заедно с братовчед си Петър Йосифов е работил иконостаса за църквата в село Неговановци до Видин16Г. Трайчев отбелязва, че Филиповци работят иконостаса в църквата на село Неговановци, без да уточнява авторството. Виж Трайчев 1941: 57. За църквата виж Гергова, Генова, Ванев, Захариева 2017: 69-71. около 1927 г.

Известно е, че към 1933 г. е живял на ул. Клементина № 7217ЦДА, ф. 264к, оп. 5, а.е. 121, л. 53. (днес бул. Стамболийски)18Виж Начев 2015: 205..

Умира през 1940 г. от рана на крака19Василиев 1965: 247, бел. 1..

Дърворезба в софийските църкви

Най-ранната поръчка на Филип Филипов в София е за църквата „Св. прор. Илия“, кв. Княжево. Данни за това дават Сведенията за храмовете в София, които се съхраняват в библиотеката на Софийска митрополия. За църквата в кв. Княжево специално е отбелязано, че през 1893 г. архиерейският трон и киворият над св. престол са изработени от „резбаря Филип от Дебърско, Галичник“20Сведения 1951..

В по-старата литературата се посочва, че резбата в църквата „Покров Богородичен“ в Кремиковския манастир е дело на резбари от фамилията Филиповци21Трайчев 1941: 57; Василиев 1965: 250. По-късно В. Шарланова също споменава мимоходом за църковния мебелиар в новата църква на манастира, като се ограничава само да посочи, че църквата представлява „внушителен храм с красиви дърворезби“. Виж Шарланова 2013: 159.. Според Сведенията за храмовете в София иконостасът в новата църква на манастира е изпълнен от Филип Филипов, който работил заедно с братовчед си Петър Филипов22Сведения 1951.. За датировката на иконостаса може да се съди единствено по косвени данни, тъй като не са известни писмени извори, свързани конкретно с неговото изработване. В литературата се посочва, че новата църква в Кремиковския манастир е построена през 1901 г. и осветена през 1907 г.23Шарланова 2013: 159. Според протоколите на Софийска митрополия обаче строежът на църквата започва през 1905 г.24ДА – София, ф. 1156к, оп. 1, а.е. 4, л. 68, 92, 136 гр. Това позволява да се допусне, че иконостасът, изпълнен от Филип и Петър Филипови, датира от периода 1905–1907 г.

За иконостаса в църквата „Св. Георги“, бул. Патриарх Евтимий № 90, се приема, че е дело на резбари от фамилията Филиповци25Василиев 1965: 249. Виж също Коева, Йокимов, Стоилова 2002: 431; Енциклопедия 2006: 105., като по-новите изследвания уточняват, че резбар е Филип Филипов26Ангелов 1985: 12.. Това се потвърждава и от познатите документални източници, свързани пряко с изработването на резбата в църквата27Сведения 1951.. Иконостасът не е датиран, но имайки предвид, че църквата е построена през 1918 г. и осветена през месец ноември същата година28Коева, Йокимов 2002: 431; Йончева 2020: 207., може да се заключи, че и иконостасът датира от тогава.

Авторството и датировката на иконостаса в църквата „Св. Възкресение Христово“, бул. Възкресение, не е известно. В литературата се приема, че резбата е дело на фамилията Филиповци29Ангелов 1985: 13.. Като пряк паралел на иконостаса от църквата „Св. Възкресение Христово“ може да се посочи този от новата църква в Кремиковския манастир, което дава основание да се предположи, че най-вероятно е рязан от същия екип резбари – Филип Филипов и Петър Йосифов. За датировката може да се съди единствено по косвени данни. Знае се, че църквата е изградена в периода 1922–1927 г.30Йончева 2020: 225., а иконите върху иконостаса датират от 1927 г.31Йончева 2020: 226. Това означава, че иконостасът е изработен най-късно през 1927 г.

За иконостаса в църквата „Успение Богородично“, кв. Бусманци, няма запазени сведения кога и от кого е изработен. Няма запазени документи, които да посочват авторството на резбата. Г. Трайчев споменава църквата сред тези, в които се намират резби на фамилията Филиповци, но без да уточнява конкретно име32Трайчев 1941: 57.. Композицията и стиловите особености на резбата намират своя пряк паралел в иконостаса от църква „Св. Мина“ в Драгалевския манастир, изработен от Филип Филипов, което позволява с голяма доза вероятност да се допусне, че той е рязал и иконостаса в църквата в кв. Бусманци. Църквата е осветена на 1 септември 1929 г. 33Йончева 2020: 280. Царските икони датират от същата година34Йончева 2020: 282., което дава указание, че и иконостасът е изработен през 1929 г.

За църквата „Св. св. ап. Петър и Павел“, ул. Д-р Калинков № 27, резбарят изработва архиерейски трон и два проскинитария35Сведения 1951. . Иконостасът е зидан, като само царските двери и тези към протезиса за резбени. В литературата се споменава, че Филиповци са работили за тази църква, без да уточнява кой резбар и каква част от мебелиара е изработена36Трайчев 1941: 57; Василиев 1965: 249.. Повече информация за това дават събраните през 1951 г. сведения за софийските църкви от Софийска митрополия. Според анкетната карта за църквата архиерейският трон и двата проскинитария са дело на Филип Филипов37Сведения 1951.. Няма данни за времето на тяхното изработване. Известно е, че църквата „Св. св. ап. Петър и Павел“ е построена в периода 1929–1933 г. на мястото на малък параклис38Йончева 2020: 221.. Най-вероятно мебелиарът за църквата е поръчан след завършването на строежа през 1933 г. Като най-късно те биха могли да бъдат изработени до 1940 г., когато Филип Филипов умира.

Най-късното известно произведение на Филип Филипов е иконостасът за църква „Св. Мина“ в Драгалевския манастир39Кацарски 1982: 61; Йончева 2020: 420. За иконостаса виж също Ангелов 1985: 13.. Строежът на църквата „Св. Мина“ в Драгалевския манастир започва през 1927 г. и завършва през 1932–1933 г.40Кацарски 1982: 59; Божилов, Тулешков, Прашков 2006: 189; Шарланова 2013: 131; Йончева 2020: 420., а иконите са работени през 1947 г.41Димитров 1991: 78; Йончева 2020: 421. Имайки предвид датата на смъртта на Филип Филипов, може да се заключи, че иконостасът е работен в периода между 1933–1940 г.

Дарина Бойкина