Основна информация
Роден: 1883 г.
Починал: 1948 г.
Дърворезба в софийските църкви
- 1902–1903 – църква „Св. Седмочисленици“ – царските двери и венчилката (заедно с Аврам Аврамов);
- 1903 – църква „Св. Йоан Рилски“, Духовна семинария – иконостас, архиерейски трон и амвон (заедно с Аврам Аврамов);
- ок. 1907 – църква „Покров Богородичен“, Кремиковския манастир (заедно с Филип Филипов) – иконостас;
- ок. 1911 – църква „Св. Възкресение Христово“, кв. Челопечене (заедно с Лазар Алексиев) – иконостас;
Състояние на проучванията
Творчеството на Петър Йосифов Филипов се разглежда успоредно с това на другите представители от резбарския род Филиповци1Трайчев 1941: 56; Василиев 1965: 247; Ангелов 1985: 12; Ќорнаков 1986: 188; Гергова, Генова, Захариева, Ванев 2017: 132.. Няма самостоятелно изследване върху произведенията му в софийските църкви. Все още сравнително малко са въведените в научно обращение произведения и документални свидетелства, които биха допълнили творческата биография на резбаря.
Биография
Петър Йосифов Филипов е роден през 1883 г.2Василиев 1965: 247. и е сред последните представители резбари от фамилията Филиповци, работили в София. Той е син на Йосиф Филипов3Йосиф Филипов (1848–1913) резбар, брат на Иван Филипов. Не е известно да е участвал в рязането на църковен мебелиар в софийските църкви. За него виж Василиев 1965: 247, 248; Ќорнаков 1986: 188. и братовчед на Филип Иванов Филипов, с когото работи заедно. Освен с Филип, той изпълнява църковен мебелиар в екип и с други резбари4Сведение за това дава Г. Трайчев. Виж Трайчев 1941: 57..
Петър Филипов участва в рязането на иконостасите в църквата на метоха на Зографския манастир в Пловдив, църквите в Карлово, Копривщица, църкви в Пазарджишко и в Кърджали5Трайчев 1941: 56.. През 1911 г. Петър Филипов изработва иконостаса в църквата „Св. Йоан Предтеча“ в Брацигово, където е оставил подписа си6Василиев 1965: 250, бел. 1.. Известно е още, че извън София Петър Филипов работи по иконостаса в църквата „Успение Богородично“ в гр. Лом заедно с други резбари от фамилията Филиповци7Гергова, Генова, Захариева, Ванев 2017: 132..
Умира през 1948 г.
Дърворезба в софийските църкви
Най-ранното участие на Петър Йосифов в украсата на интериора на софийските църкви е от периода 1902–1903 г., когато заедно с Аврам Аврамов работят царските двери и венчилката за иконостаса на църквата „Св. Седмочисленици“ , ул. Граф Игнатиев № 258Василиев 1965: 249; Коева, Йокимов, Стоилова 2002: 439.. Иконостасът в църквата е зидан и украсен с богата гипсова украса. Точно датираните царски икони от 1903 г.9Йончева 2020: 461. Храмът е осветен на 27 юли 1903 г. Виж Калев 1979: 86. показват, че неговото изграждане и украса е започнало непосредствено след преустройството на Имарет джамия в източноправославен храм през 1899–1901 г.10Йончева 2020: 459. С резба са украсени единствено царските двери и венчилката. Според А. Василиев поръчката е изпълнена от Аврам Аврамов и Петър Йосифов през 1902 г.11Василиев 1965: 249., докато В. Ангелов допуска, че е възможно работата да е завършена през 1903 г.12Ангелов 1985: 12.
Аврам Аврамов (1846–1910) също е представител на фамилията Филиповци. Той е син на Васил Аврамов и братовчед на Йосиф Филипов . В тази поръчка Петър Йосифов, който по това време е едва 20-годишен, най-вероятно участва като помощник на чичо си в рязането на царските двери и венчилката.
През 1903 г. същият екип поема изработването на църковния мебелиар в новопостроената църква „Св. Йоан Рилски“ в Духовната семинария. Г. Трайчев14Трайчев 1941: 57. и А. Василиев15Василиев 1965: 249. Виж също Коева, Йокимов, Стоилова 2002: 443. споменават, че иконостасът в църквата „Св. Йоан Рилски“ в Духовната семинария е дело на резбари от рода Филиповци, но по-конкретна информация за авторството дава В. Ангелов, според когото иконостасът е изработен през 1903 г. от Аврам Аврамов и Петър Йосифов Филипов16Ангелов 1985: 12.. Датировката на иконостаса се потвърждава от точно датираните царски икони в 1903 г., както и от факта, че църквата е осветена на 26 октомври 1904 г.17Дидов 2003: 2; Йончева 2020: 346. Тук също би могло да се предположи, че най-вероятно Петър Йосифов е помагал на чичо си, отколкото да е ръководел поръчката.
Следващата църква, в която Петър Йосифов има участие, е „Покров Богородичен“ в Кремиковския манастир. По този иконостас Петър Йосифов работи заедно с братовчед си Филип Филипов между 1905 и 1907 г.18Шарланова 2013: 159. Виж статията за Филип Филипов тук.
Няколко години по-късно Петър Йосифов работи иконостаса в църква „Св. Възкресение Христово“, кв. Челопечене, заедно с Лазар Алексиев19Василиев 1965: 250, 255, бел. 1. За работата на Филиповци в тази църква споменава и Трайчев 1941: 57., потомствен резбар от рода Мирчевци от село Осой. Строежът на църквата е завършен през 1910 г., а освещаването е станало на следващата година20Йончева 2020: 379.. Иконите от иконостаса са работени през 1912 г.21Йончева 2020: 380., което означава, че иконостасът следва да е изработен в периода между 1910 и 1912 г. Не се знае много за Лазар Алексиев, освен че е син на Алекси Мирчев от село Осой и е помагал на брат си Нестор Алексиев при изпълнението на иконостаса в църквата „Св. Никола Нови Софийски“22За рода Мирчевци виж Василиев 1965: 253-256. Виж също статията за Алекси Мирчев тук.. От известното до момента за Лазар Алексиев изглежда, че той не поема самостоятелно поръчки за дърворезба в столичните църкви. Това подсказва, че най-вероятно Петър Йосифов е ръководел рязането на иконостаса в челопеченската църква.
Дарина Бойкина
