Основна информация
Роден: 1834 г. (село Осой, Северна Македония)
Починал: 1919 г. (град София?)
Дърворезба в софийските църкви
- 1858–1859 – църква „Въведение Богородично“ (Св. Богородица Пречиста) – иконостас;
- ок. 1883 – църква „Св. Възнесение Господне“ (Св. Спас) – иконостас;
- 1882–1885 – църква „Св. Николай“, кв. Горна баня – иконостас;
- 1886–1887 – църква „Св. Йоан Богослов“, кв. Владая – иконостас;
- 1888 – църква „Св. Георги“, кв. Дървеница – иконостас, архиерейски трон и амвон;
- 1904–1906 – църква „Св. Троица“, кв. Ботунец – иконостас;
- края на XIX – началото на ХХ в. – църква „Св. ап. Андрей Първозвани“ – царски двери;
- началото на ХХ в. – църква „Св. Петка Стара“ – иконостас;
- началото на ХХ в. – църква „Успение Богородично“, кв. Обеля – иконостас;
- 1912 – дворцов параклис „Св. св. ап. Петър и Павел“ – иконостас и архиерейски трон;
Състояние на проучванията
Биографични сведения и данни за местата, където е работил дебърският резбар Иван Филипов, дават Г. Трайчев1Трайчев 1941: 55-57. и А. Василиев2Василиев 1939: 16-17, 22; Василиев 1946: 262-263; Василиев 1965: 248-250. към средата на ХХ в. Малко по-късно Д. Ќорнаков включва информация за резбаря в своята монография за мияшката резба от XVIII–XIX в. на Балканите3Ќорнаков 1986: 188.. В по-ново време творчеството му също предизвиква интерес у изследователите, проучващи развитието на дърворезбата в България след Освобождението и формирането на т.нар. „български стил“4Ангелов 1985: 12-13; Ангелов 1992: 79; Минева-Милчева 2021.. Все още сравнително малко са въведените в научно обращение документални свидетелства за живота и произведенията на Иван Филипов, които биха подпомогнали по-задълбоченото проучване на неговата художествена продукция.
Биография
Иван Филипов е роден през 1834 г. в село Осой, намиращо се близо до Галичник в източна част на Северна Македония.
Филиповци са резбарска фамилия, произхождаща от Мало-реканския край, чието творчество е част от мащабната продукция на Дебърската художествена школа5За Филиповци виж Трайчев 1941: 55-57; Василиев 1946; Баев, Друмев 1957; Василиев 1965: 246-253; Ќорнаков 1986: 186-188; Друмев 1989: 42; Ангелов 1985: 12; Angelov 2000: 25; Енциклопедия 2006: 104; Ангелов 2016: 47.. За родоначалниците на Филиповци са достигнали само семейни предания. Помни се името на някой си Дичо, който бил резбар, живял около средата на XVIII в.6Трайчев 1941: 56. Семейната памет е запазила и името на Аврам, за когото се предполага, че е син на Дичо, роден през 80-те години на XVIII в. Неговите синове Васил Аврамов (1812–1903) и Филип Аврамов (1814–1900) продължили занаята на баща си. В литературата се приема, че името на рода е дал по-малкият от двамата братя, тъй като неговото семейство било по-многобройно7А. Василиев пише, че имал 18 деца. Виж Василиев 1965: 247.. Досегашните изследвания показват, че двамата братя заедно със синовете си започват все по-често да поемат поръчки за резба на територията на освободена България след 1880 г., но все още не е известно кога точно Филиповци се установяват в София. Имайки предвид обаче многобройните дърворезби, които биха могли да се припишат на резбарите от този дебърски род на територията на Софийска митрополия, изглежда, това вече е факт към последното десетилетие на XIX в. Някъде по това време най-вероятно Васил и Филип Аврамови отстъпват ръководството на работата на синовете на Филип – Иван Филипов и Йосиф Филипов (1848–1913).
Най-ранната известна поръчка, поета от Иван Филипов в района, изглежда, е иконостасът на църквата „Св. св. Кирил и Методий“ в село Чибаовци до Костинброд8А. Василиев споменава, че иконостасът в църквата е изработен от резбари от рода Филиповци. Виж Василиев 1965: 250.. Според информацията в протоколите от месец януари 1890 г. на Софийска митрополия резбата в тази църква е изпълнена от братята Иван и Атанас9За резбаря Атанас Филипов (1852–1925) не се знае почти нищо, освен че е син на Филип Аврамов и е имал двама синове – Андрей и Евгени. Виж Василиев1965: 246, 247; Ќорнаков 1986: 187. Филипови10ДА – София, 1156к, оп. 1, а.е. 1, л. 11 гр.-12.. Отново от протоколите на Софийска митрополия става ясно, че работата по иконостаса, архиерейския трон и стасидите в църквата „Рождество Богородично“ в Цариброд (дн. Димитровград, Сърбия) е възложена на Иван Филипов и е завършена през април 1896 г.11ДА – София, ф. 1156к, оп. 1, а.е. 2, л. 24 гр.-25. Виж също Уста-Генчов 1895: 323-324; Трайчев 1941: 57; Василиев 1946: 259; Василиев 1965: 248-249. Той работи резба и в близкото село Луковица12Уста-Генчов 1895: 323-324; Трайчев 1941: 57; Василиев 1946: 259; Василиев 1965: 248-249.. През следващата година ръководи изпълнението на иконостаса в църквата „Св. Георги“ в Ямбол, където работи заедно със сина си Филип Филипов, който по-късно ще поеме ръководството на работата на Филиповци в София, Иван Йосифов Филипов, негов племенник13Уста-Генчов 1895: 323-324; Трайчев 1941: 57; Василиев 1946: 259; Василиев 1965: 248-249; Ќорнаков 1986: 188., и Нестор Алексиев, който се обучавал на резба по това време при него14Василиев 1965: 255..
Умира през 1919 г.
Дърворезба в софийските църкви
Първото известно произведение на Иван Филипов в София е иконостасът за църквата „Въведение на Св. Богородица“15За църквата виж Иречек 1884: 119-120, бел. 2; Иречек 1974: 73, бел. 42; Динеков 1937: 5, 8., наричана от софиянци и „Св. Богородица Пречиста“. Днес църквата не съществува, а следите на иконостаса се губят към края на 70-те години на ХХ в.
За иконостаса се знае, че е изработен в периода 1858–1859 г. от Иван Филипов16Василиев 1939: 16-17; Ангелов 1985: 13., най-вероятно след обновяването на църквата в средата на XIX в.17Ангелов 1985: 13.За пораженията върху църквата „Св. Въведение Богородично“ след силното земетресение от 1858 г. се споменава в приписки от миней за месец септември от църквата „Св. Възнесение“ (Св. Спас), в които се казва, че след земетресението от 1858 г. църквите „Св. Никола Мали“ и „Св. Богородица Пречиста“ са „паднали“. Виж Спространов 1906–1907: 16-17. Храмът е разрушен от местните власти през 1891 г. заради новия регулационен план на София18Василиев 1939: 16-17; Василиев 1946: 263; Василиев 1965: 250; Ангелов 1985: 13., а нейното имущество е разпръснато в близките софийски храмове19Виж Табаков 2009: 9; Василиев 1965: 249-250.. Иконостасът, заедно с част от иконите и архиерейския трон са пренесени в гробищната църква „Св. Успение Богородично“20Трайчев 1941: 57; Василиев 1965: 249-250; Ангелов 1985: 13. За архиерейския трон не съществуват сведения дали е дело на Иван Филипов и не са запазени архивни фотографии.. От периодичния печат е известно, че те са били откупени от общината за сумата от 1 200 лева21Табаков 2009: 9.. През 1966–1969 г. гробищната църква е реконструирана и нейното обзавеждане е обновено изцяло22Йончева 2020: 482.. По това време иконостасът е демонтиран и изнесен извън София23Ангелов 1985: 13., като днес местонахождението му е неизвестно.
За вида на иконостаса се съди единствено по запазена архивна фотография на интериора на гробищната църква, направена преди 1968 г.24Йончева 2020: 485, фиг. 251. Централната му част е пренесеният през 1891 г. иконостас на Иван Филипов от църквата „Св. Въведение Богородично“. Той се състои от два реда икони, като с резба са изпълнени царските двери, фризът с медальони, кръжилата над иконите и венчилката. Композицията на царските двери, както и тази на венчилката са напълно идентични с иконостаси, за които се счита, че са работени от резбари от рода Филиповци. Това са царските двери от църквата „Св. Георги“ в Панагюрище25Друмев 1989: 148, ил. 35., дверите от църква „Св. Георги“ в Ямбол26Друмев 1989: 87, ил. 45, 151, ил. 39, 40а,б, 226, ил. 16., тези в църквата „Св. Богородица“ в Казанлък27Друмев 1989: 152, ил. 41а,б, 259, ил. 6а., както и от църквата в Карнобат28Друмев 1989: 87, ил. 46, 153, ил. 42а, б, 234, ил.2, 416, ил. 7. .
Следващата поръчка на Иван Филипов е за църквата „Св. Възнесение“ (Св. Спас)29За църквата виж Иширков 1912: 25-26; Монеджикова 1942: 337-339; Василиев 1939: 17, бел. 1, 22; Иречек 1974: 73, бел. 42; Динеков 1937: 7, 9; Красовска, Митанов 1979; Василева 1989; Бояджиев 1982; Иванчева, Стоилова 2010.. Археологическите проучвания показват, че църквата „Св. Възнесение“ е изградена в периода между XI и XII в. и е претърпяла няколко преустройства до края на XIX в.30Василева 1989: 92-93. Последното възобновяване на църквата е след Освобождението между 1883 и 1884 г.31Не е известно точно кога и в какъв период от време се осъществява това преустройство. През 1884 г. К. Иречек пише, че църквата „сега се преправя“. Виж Иречек 1884: 119-120 бел. 2. Малко по-късно А. Василиев твърди, че църквата е разрушена през 1879 г., определена като „негодна“, а на мястото на старата църква е издигната нова през 1883 г. Виж Василиев 1939: 21. Археологическите проучвания обаче показват, че църквата „Св. Възнесение“, достигнала до Освобождението, е преустроена и разширена, а не е разрушена напълно и на нейно място да е издигната нова, както твърди А. Василиев. Виж Василева 1989: 93. Най-вероятно скоро след това е поръчан и иконостасът, за който А. Василиев дава сведения, че е рязан от Иван Филипов32Василиев 1939: 17, бел. 1. Виж също Трайчев 1941: 57; Монеджикова 1942: 338. В последната публикация, посветена на църквата, погрешно е посочено, че резбар е Петър Филипов от село Гари. Виж Иванчева, Стоилова 2010: 300.. Той е унищожен при пожар в църквата през 1944 г.33Василиев 1946: 263. и днес няма данни за това как е изглеждал.
Изпълнението на иконостаса, архиерейския трон и амвона в църквата „Св. Георги“, кв. Дървеница, в изкуствоведската литература се приписва на резбарите от фамилията Филиповци34Василиев 1946: 263; Енциклопедия 2006: 105. Виж също Трайчев 1941: 57.. Не са известни документи, свързани конкретно с изработването на дърворезбената украса на църквата. Информация за авторството на резбите дава Д. Уста-Генчов, който през 1895 г. пише, че Иван Филипов е изработил резбите в „новопостроената църквица Св. Георги“ в София35Уста-Генчов 1895: 323.. Несъмнено става дума именно за дървенишката църква, която е единственият християнски храм на територията на столицата с такова посвещение, изграден по това време36Църквата е изградена през 1888 г. Виж НДА на НИНКН С-992-5- Iх, 1; Йончева 2020: 286.. Потвърждение на това сведение са стиловите и конструктивните особености на иконостаса. Той е дъсчен и изписан, а с резба са изработени единствено царските двери, кръжилото над тях и венчилката. Той има ред царски икони, ред медальони с образи на пророци и апостолски ред. Стилов аналог на композицията и пластиката на дърворезбените части е иконостасът от църквата „Св. Въведение Богородично“ в София, както и иконостасът от църквата „Св. Георги“ в Ямбол37Друмев 1989: 87, ил. 45, 151, ил. 39, 40а,б, 226, ил. 16., за които се посочва в литературата, че са дело на Иван Филипов. Резбата в църквата не е датирана, но времето на нейното изработване би могло да се уточни по косвени данни. Указание за датировката дават царските икони, които са изписани през 1888 г.38Йончева 2020: 286. Това подсказва, че иконостасът е изработен през същата година или малко преди това.
С много близки стилови характеристики са иконостатите и на други църкви, намиращи се в София. Това дава основание да се допусне, че те също са дело на Иван Филипов. Сред тях хронологически най-ранен е иконостасът от църквата „Св. Николай“, кв. Горна баня39В литературата се приема, че е дело на резбарите от рода Филиповци Трайчев 1941: 57; Василиев 1965: 250. За иконостаса виж също Ангелов 1985: 13.. Не са известни документи, свързани с изработването на дърворезбата в църквата, поради което за датировката на иконостаса може да се съди косвено по данните за строежа и освещаването на църквата. Храмът е издигнат през 1882 г. и е осветен на 22 май 1885 г. от митрополит Милетий40Йончева 2020: 328., а царските икони върху иконостаса са работени в периода 1885–1887 г. от Алексо Василев41Йончева 2020: 329.. Всичко това дава основание да се предположи, че иконостасът е изработен в периода 1882–1885 г.
Композицията и пластиката на иконостаса от църквата „Св. Йоан Богослов“, кв. Владая, е идентична с тази от църквата „Св. Николай“ в кв. Горна баня, което би могло да се приеме като указание за участието на Иван Филипов в тяхното изпълнение. Най-вероятно иконостасът е изработен между 1886 и 1887 г., имайки предвид данните, че църквата е изградена през 1886 г. и е осветена през 1887 г.42Тодоров, Костадинова 2011: 75; Йончева 2020: 371.
Църквата „Св. ап. Андрей Първозвани“ е изградена през 1948 г. на мястото на разрушен от бомбардировките параклис, издигнат през 1926 г.43Йончева 2020: 468. Съвременният иконостас е зидан, като само царските двери са с богата резбена украса, които са атрибуирани като работа на дебърски резбари. Композицията на царските двери, съставът на орнаменталната украса и стиловите особености са изключително близки до дърборезбените творби на Иван Филипов от края на XIX в. и началото на ХХ в., което може да се приеме като указание за тяхната датировка.
Аналогични са и стиловите и конструктивните характеристики на иконостаса от църквата „Св. Троица“, кв. Ботунец44За работата на Филиповци, без да се конкретизира име на резбар, пише Трайчев 1941: 57.. Църквата е изградена през 1904 г. и е осветена на 26 март 1905 г.45Йончева 2020: 409., а царските икони са изпълнени през 1906 г. Това подсказва, че иконостасът най-вероятно е изработен в периода 1904–1906 г.
В литературата се посочва, че в началото на ХХ в. Иван Филипов изработва иконостаса в църквата „Св. Петка Стара“46Ангелов 1985: 13. Виж също Трайчев 1941: 57.. Този иконостас е преместен в синодалния параклис „Св. цар Борис“ след пожара през 1944 г.47Василиев 1965: 249. Иконостасът в църквата „Св. Петка Стара“ е подменен в края на 40-те години и е работа на Тодор Христов. Виж Ангелов 1985: 13., където също са се намирали резби на резбарите от рода Филиповци48Трайчев 1941: 57; Василиев 1965: 249..
С близки стилови характеристики е иконостасът от църквата „Успение Богородично“, кв. Обеля, за който в по-старата литература се посочва, че е дело на резбари от рода Филиповци49Трайчев 1941: 57; Василиев 1965: 250.. Стиловите и композиционните особености позволяват да се предположи, че работата е ръководена от Иван Филипов.
През 1912 г. Иван Филипов работи иконостаса и трона за дворцовия параклис „Св. св. ап. Петър и Павел“50За дворцовия параклис виж В софийския 1928: 1; Митева 2005: 338-340; Минева-Милчева 2005; Митева 2014: 95-104; Йончева 2020: 491-495; Минева-Милчева 2021. За работата на Филиповци, без да уточняват авторството, пишат Трайчев 1941: 57; Василиев 1965: 249.. Резбените произведения, изпълнени от него по проект на Стефан Баджов51Енциклопедия 1980: 65; Маринска 1996: 116; Митева 2005: 338; Митева 2014: 95; Йончева 2020: 491; Минева-Милчева 2021., днес не са запазени в параклиса. Сведения за авторството им дава публикация от 1928 г. в списание Нива, за която се предполага, че е написана от самия С. Баджов52Митева 2005: 339; Митева 2014: 96.. В статията специално е отбелязано, че „по проект в български стил се изработи в разкошна резба от липово дърво иконостасът и тронът на Негово Величество. Всички резби са изработени от майстора Иван Филипов“53В софийския 1928: 1. Виж също Митева 2005: 339; Митева 2014: 96.. Ю. Минева-Милчева дава сведения, че към края на 40-те години на ХХ в. иконостасът е изнесен от двореца по поръка на Св. Синод с цел да бъде спасен от унищожение54Минева-Милчева 2005: 131.. Същата авторка изказва предположение, че части от иконостаса днес се съхраняват в параклис в манастира „Св. св. Йоаким и Ана“ край село Бистрица, Софийско55Минева-Милчева 2021..
Дарина Бойкина
