Генчо Петров

Основна информация

Роден: 23 май 1881 г. (село Генчовци, община Трявна, област Габрово)

Починал: 7 март 1924 г. (град София)

Художествено образование

1909–1910 - Държавното рисувално училище, специалност „Резба“;

Дърворезба в софийските църкви

• 12 януари 1908 – 1 май 1909 – църква „Св. св. Кирил и Методий“, ул. Георг Вашингтон № 47 – иконостас;
• 21 март – 5 май 1909 – църква „Св. св. Кирил и Методий“, ул. Георг Вашингтон № 47 – архиерейски трон;
• март 1910 – църква „Св. св. Кирил и Методий“, ул. Георг Вашингтон № 47 – амвон;
• 1911 – църква „Св. Никола Нови Софийски“, ул. Пиротска № 76 – амвон;

Състояние на проучванията

Творчеството на Генчо Петров Марангозов провокира интерес още от началото на ХХ в. Негови съвременници публикуват информация за него и работата му в Трявна, Търново и София1Козаров 1901; Козаров 1901а; Нова църква 1909; Шмид 1909; Чушков 1928.. Той е посочван като един от последните представители на Тревненската резбарска школа, който същевременно се опитва да се придържа и към съвременните тенденции в църковната дърворезба2Друмев 1982: 193.. Вниманието на изкуствоведите е насочено основно към работата на резбаря в софийската църква „Св. св. Кирил и Методий“3Василиев 1952: 263; Друмев, Василиев 1955: 11; Друмев 1962: 183-189; Василиев 1965: 123-124; Друмев 1982: 193; Енциклопедия 1987: 34-35; Ангелов 1985: 12; Ангелов 1986: 159; Ангелов 1988: 31-32; Ангелов 1998: 26; Ангелов 2015: 24.. Най-често се посочва, че негово дело е иконостасът и се пренебрегва фактът, че той изработва цялото дърворезбено обзавеждане на храма. Работата му в църквата „Св. Никола Нови Софийски“ също е бегло коментирана. В изкуствоведските изследвания не се отделя достатъчно внимание върху съществуващите документални източници, които изясняват етапите на изпълнение на дърворезбата в църквите „Св. св. Кирил и Методий“ и „Св. Никола Нови Софийски“4Част от документалните свидетелства за работата на Генчо Марангозов в двете софийски църкви са коментирани от Х. Темелски и С. Табаков. Виж Темелски 2000: 70-71; Табаков 2009: 70-73., техните дарители, екипът, с който е работил Генчо Марангозов, както и заплащането на труда му.

Биография

Генчо Петров Марангозов е един от последните представители на фамилията строители и резбари уста Генчовци5Василиев 1952: 246-263; Друмев 1962: 292-298.. Той е роден в село Генчовци през 1881 г.6Василиев 1952: 262. Г. Марангозов е посочил рождената си година в надпис върху релеф, изработен за дома на Аврам Чальовски. Релефът днес се съхранява в Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство в гр. Трявна. Виж СМРЗИ – Трявна, Оист № 524, л. 14. и е вторият син на Петър Ганчев7Петър Ганчев (1850–1902). За него виж Козаров 1901: 68; Василиев 1952: 261; Друмев 1962: 257, 292-293; Василиев 1965: 122-123. Виж също СМРЗИ – Трявна, Оист № 524, л. 3-4., който също бил резбар.

Г. Марангозов е започнал образованието си на 7-годишна възраст в основното училище в село Бижовци до Трявна. Завършил едва трето отделение, решава да напусне училище и да пътува с баща си, за да се учи на резба8Козаров 1901: 68; Козаров 1901а: 135-136; Василиев 1952: 262-263; Василиев 1965: 123; Енциклопедия 1987: 34. Виж също СМРЗИ – Трявна, Оист № 524, л. 4.. Изглежда, че първата поръчка, в която се включва като резбар, е иконостасът на църквата „Вси Светии“ в Русе, където помага на баща си при изпълнението9Козаров 1901: 69; Козаров 1901а: 135-136; Друмев, Василиев 1955: 11; Василиев 1965: 123.. Заедно с него работи още в селата Кулата (Русенско), Скорците (Тревненско), Генчовци и Чакалите (Дряновско) и други10Козаров 1901: 69; Козаров 1901а: 136; Друмев, Василиев 1955: 11..

През 1898 г. отваря собствена резбарска работилница в Трявна11Козаров 1901: 69; Козаров 1901а: 135-136; Друмев, Василиев 1955: 11; Друмев 1962: 16, 293; Василиев 1965: 123; СМРЗИ – Трявна, Оист № 524, л. 5. В Енциклопедия на изобразителните изкуства в България е посочено погрешно, че работилницата е открита в село Генчовци. Виж Енциклопедия 1987: 34.. До постъпването си в казармата през 1900 г.12Според данните от матрикулните книги на Държавното рисувателно училище военната служба на Генчо Марангозов приключва на 16 декември 1904 г. За това сведение благодаря на гл. ас. д-р Мария Митева. Г. Марангозов изработва домашни иконостаси, царски двери и кръстове. Между 1899–1900 г. изработва иконостас, архиерейски трон и проскинитарий за църквата „Св. Архангели“ в село Горски Сеновец до Велико Търново13Козаров 1901: 69; Козаров 1901: 136; Друмев 1962: 294; Василиев 1965: 123; Друмев 1982: 193; Енциклопедия 1987: 34. Виж също СМРЗИ – Трявна, Оист № 524, л. 6..

Не е ясно кога точно резбарят се установява в София. Според някои изследователи през 1905 г. той участва в изработването на мебели за изложението в Лиеж14Василиев 1965: 124; Енциклопедия 1987: 34; Нинова 2004: 142.. Д. Друмев обаче смята, че резбарят се преселва в София в периода 1906–1907 г.15Друмев 1962: 183., докато А. Василиев твърди, че това се случва едва през 1908 г., когато започва работата по иконостаса в църквата „Св. св. Кирил и Методий“16Василиев 1965: 124.. Най-вероятно резбарят се установява в София някъде в периода между 1900 и 1905 г., както предполага А. Рошковска17СМРЗИ – Трявна, Оист № 524, л. 6.. През първото десетилетие на ХХ в. Генчо Марангозов е пребивавал за известно време и във Велико Търново. Сведение за това дава руският посланик Теодор Шмид, който се е срещнал с резбаря в Търново около 1908–1909 г.18Шмид 1909: 424. Тази информация се потвърждава и от изпратено писмо от софийския пристав до църковното настоятелство на църквата „Св. св. Кирил и Методий“, в което се упоменава, че през 1910 г. тревненският резбар се намира в Търново19ДА – София, ф. 1146к, оп. 2, а.е. 3, л. 51..

В София Генчо Марангозов работи дърворезби със светски и с църковен характер. Най-ранната известна поръчка, в която резбарят взема участие, е изработването на мебели във фабриката на Иван (Ян) Бруха20Фабриката на Иван Бруха е основана през 1895 г. Виж Велинова, Маркова, Начев 2017: 69. за изложението в Лиеж през 1905 г.21Василиев 1965: 124; Енциклопедия 1987: 34; Василчина 1989: 41; Нинова 2004: 142. За изложението в Лиеж виж Протич 1928: 188; Генова 1999: 18; Георгиева 1999: 37; Извори 2002: 225-226. В литературата се посочва, че по тази задача Г. Марангозов е работил заедно с тревненските резбари Петър Кънчев22За Петър Кънчев виж Василчина 2008; Василчина 2008а; Василчина 2014: 182., Иван Касев и Тотю Славков23Бонева 1985: 218, № 93.. След завършването на работата за изложението в Лиеж Г. Марагозов изпълнява поръчка за двореца24Василиев 1965: 124. Виж също СМРЗИ – Трявна, Оист № 524, л. 7.. През 1909–1910 г. прави опит да получи художествено образование в специалност Резба на Държавното рисувателно училище, но е напуснал доброволно на 15.ХІІ.191025Според данни от матрикулните книги на Държавното рисувателно училище. За това сведение благодаря на гл. ас. д-р Мария Митева.. В периода между 1913 и 1920 г. заедно с резбарите Генчо Генчев Новаков и Тотю Славков изработва спалня, битови предмети, барелефи, статуи на ханове и царе за „патриотическата стая“, кабинет и библиотека за къщата на Аврам Чальовски, която се е намирала на ул. Паисий № 34 в София26Друмев 1982: 193; Бонева 1985: 210, № 125; Нинова 2008: 21. Част от произведенията днес се съхраняват в Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство в Трявна. За колекцията виж Пенчев 1968: б.с.; Христова 1974: 4; СМРЗИ – Трявна, Оист № 524, л. 14-49.. Освен поръчките в софийските църкви „Св. св. Кирил и Методий“ и „Св. Никола Нови Софийски“ резбарят поема изпълнението на църковна дърворезба и за църкви, намиращи се около София. Днес е известно, че е изрязал иконостаси за Бучин проход, Владая и Костинброд27Василиев 1965: 124; Енциклопедия 1987: 34.. Г. Марангозов поема поръчки и за църквите в Кесарево, Дебелец, село Добрина (Варненско), Злокучен и други28Василиев 1965: 124; Енциклопедия 1987: 34. Виж също СМРЗИ – Трявна, Оист № 524, л. 12-13..

Съвременниците на Генчо Марангозов го описват като опитен резбар, добил популярност скоро след като отворил своя работилница в Трявна. Ето какво пише Г. Козаров за него: „Той е млад, симпатичен и пъргав момък; заварих го, че работи само в дюкяна си двери, назначени за темплото на една селска църква в Кесаревската околия. Не можех да се начудя на неговото умение и сръчност. Не посещавал никаква скулпторска академия, той работеше с длетото си като даровит скулптор. Царските двери, които работеше, бяха истинско майсторско дело. Всичко от него беше по фантазия: скиците сам си ги подготвяше, па и сам си ги дълбаеше. Розетата по средата на дверите, ламята, що опасваше горната част на дверните крила, както и многобройните цветя, що изпълваха празните полета, говореха за таланта на майстора и за умението му да владее характерните за българската орнаментика форми.“29Козаров 1901: 68.

След установяването си в София изглежда, че бързо е придобил популярност сред софиянци. За това свидетелства протокол от книгата на църковното настоятелство към църквата „Св. св. Кирил и Методий“30ДА – София, ф. 1146к, оп. 1, а.е. 1, л. 17., където е отбелязан като „известния майстор резбар Генчо Марангозов“. За работата си по дърворезбата в същата църква е награден с орден „За гражданска заслуга“31Орденът „За гражданска заслуга“ е учреден на 2 август 1891 г. от княз Фердинанд I, чието предназначение е да се отличат държавни служители, общественици, министри, висши духовници, дипломати, лекари, художници, журналисти и др. Виж Денков 2001: 60-82; Павлов 2015: 146-205. през 1909 г.32Василиев 1965: 124; Енциклопедия 1987: 34; Ангелов 1988: 32; Ангелов 1992: 75. Въпреки това обаче Иван Н. Касев, който работи с резбаря, пише до А. Василиев, че Г. Марангозов „живее в мизерия по крайните квартали на града“33Василиев 1965: 124; Василчина 1989: 41..

В литературата се посочва, че резбарят не е имал ученици34Чушков 1928: 265.. Според друго мнение обаче при него са се учили резбарите Владо Стоилов и Нисим Хаим Садчи35Василиев 1965: 124..

Умира от туберкулоза на 7 март 1924 г. в София36Василиев 1952: 263; Василиев 1965: 124..

Дърворезба в софийските църкви

В периода 1908–1911 г. Генчо Марангозов ръководи работата по изработването на иконостаса, архиерейския трон и амвона за църквата „Св. св. Кирил и Методий“37Василиев 1952: 263; Кадиев 1959: 4; Друмев 1962: 183-189, 293; Василиев 1965: 124, 125, обр. 66; Друмев 1982: 185, 193; Ангелов 1985: 12; Бонева 1985: 199, № 219; Ангелов 1986: 159; Енциклопедия 1987: 34, 35; Ангелов 1988: 31; Друмев 1989: 203, ил. 28а, б; Ангелов 1992: ил. 169, 170, 171; Ангелов 1998: 26; Коева, Йокимов, Стоилова 2002: 433; Нинова 2008: 21; Ангелов 2015: 24. в София, които и до днес се намират там. Иконостасът е дърворезбен, без позлата. Изработен е от орехово дърво, а носещата конструкция е от иглолистна дървесина38Колев 2008: 130-139.. Архиерейският трон и амвонът също не са позлатени.

В изкуствоведската литературата не е изяснено времето на изработване на иконостаса. Твърди се, че Генчо Марангозов представя проекти за иконостас, амвон и архиерейски трон през 1908 г., които изработил през 1911 г.39Ангелов 1985: 12. Най-често иконостасът се датира от 1908 г.40Василиев 1952: 263; Друмев 1962: 184; Василиев 1965: 124; Друмев 1982: 193; Ангелов 1986: 159; Ангелов 1988: 31; Ангелов 1998: 26. Също така грешно се посочва, че Генчо Марангозов се е явил на обявения през 1908 г. конкурс за изработване на дърворезбената украса на храма. Запазените документални свидетелства показват, че конкурсът е обявен още през месец май 1907 г.41Табаков2009: 40., когато е завършен строежът на църковната сграда42Според последните проучвания строежът на църквата „Св. св. Кирил и Методий“ започва през 1892 г. и приключва през 1907 г. Виж Табаков 2009: 15-36; Йончева 2020: 198. Някои публикации посочват за начало на строежа годината 1897 г. Виж Върбанова, Лостова-Топалова, Петрова, Иванов 2020: 19.. На конкурса първоначално се явяват трима резбари. Резбарят Иван Йонков предложил изработването на църковното обзавеждане в срок от една година за сумата от 28 000 лева; Филип Иванов предложил два проекта – единият за сумата от 25 000 лева, а другият за сумата от 40 000 лева; Нестор Алексиев предложил проект за срок от 4 години и сумата от 40 000 лева. Предложенията им били отхвърлени от тогавашния софийски митрополит Партений43Табаков 2009: 40-41..

Едва година по-късно църковното настоятелство приема проекта на Генчо Марангозов, който предложил изработването на иконостаса да се осъществи между 12 януари 1908 г. и 1 май 1909 г. за сумата от 12 000 лева44Василиев1965: 124; Табаков 2009: 41. Виж също ДА – София, ф. 1146к, оп. 2, а.е. 41, л. 21.. Не е запазен сключеният договор между резбаря и църковното настоятелство, но за тези условия се разбира от косвени източници. Според запазено свидетелство, удостоверяващо работата на Г. Марангозов в църквата, се споменава, че договорът за иконостаса е сключен на 12 януари 1908 г. и е спазен срокът за монтирането му в църквата45СМРЗИ – Трявна, ОР № 288 , л. 1. – 1 май 1909 г. Документалните източници показват също, че Генчо Марангозов е работил в съдружие с Иван Колев Касев. За това свидетелства писмо, изпратено от името на Иван К. Касев до църковното настоятелство, с което моли остатъкът от сумата за поръчката да се изплати в негово присъствие46ДА – София, ф. 1146к, оп. 2, а.е. 1, л. 17 гр.-18 гр.. Изворите показват също така, че цялата сума за иконостаса е изплатена с известно закъснение. Това най-вероятно е в резултат на наложен запор от софийския пристав за получаване на суми от Генчо Марангозов47ДА – София, ф. 1146к, оп. 2, а.е. 3, л. 51-52., причините за който към момента остават неизвестни. На 11 декември 1910 г. църковното настоятелство взема решение да изплати остатъка от договорената сума за иконостаса през 1911 г.48ДА – София, ф. 1146к, оп. 1, а.е. 1, л. 33. Препис на този протокол виж ДА – София, ф. 1146к, оп. 2, а.е. 2, л. 6-6 гр.

В изработването на иконостаса освен Генчо Марангозов и Иван Касев участие вземат и други тревненски резбари. Това са Генчо Генчев Новаков от село Генчовци, Тотю Славков от село Раданци49За него виж Нинова 2004., Ганчо Петров от село Генчовци, Ганчо Колев Касев от село Генчовци, Атанас Йорданов от Търново и Илия Йорданов Зографски от село Водица50Друмев 1962: 294; Друмев 1982: 193..

Още преди да е приключила работата по иконостаса, Г. Марангозов предлага проект за архиерейски трон51Друмев 1989: 393, ил. 13а., който е одобрен от Софийска митрополия на 18 март 1909 г.52ДА – София, ф. 1156к, оп. 1, а.е. 6, л. 158-159. Архиерейският трон е изпълнен между 21 март 1909 г. и 5 май 1909 г.53Табаков 2009: 42.
Различни източници показват, че завършването на иконостаса предизвиква силен отзвук сред софиянци. Само няколко дни след неговото монтиране е отпечатана кратка хроника за църквата във вестник Вечерна поща. В хрониката специално се отбелязва и работата на Генчо Марангозов, който изработил „забележителен по богатството си иконостас... в старовремски резбарски стил“54Нова църква 1909: 2.. За положителната оценка за работата на тревненските резбари напомня и самият Генчо Марангозов в писмо до църковното настоятелство, в което пише: „Известно Ви е, с каква вещина изработих досега възложената ми работа от Вас, а именно: Направата на иконостаса и тези на Владишкия стол, също и многобройните възхваления, които получих отвсякъде, дори от Негово Величество Царя.“55ДА – София, ф. 1146к, оп. 2, а.е. 1, л. 16.

Скоро след освещаването на църквата56Църквата е осветена на 10 май 1909 г. Виж Сведения 1951; Кадиев 1959: 4; Табаков 2009: 59-61. Генчо Петров изпраща предложение до църковното настоятелство за изработването на царски трон и амвон, които да изпълни до месец май 1910 г. за общата сума от 7 000 лв.57ДА – София, ф. 1146к, оп. 2, а.е. 1, л. 16-16 гр. Според С. Табаков предложението му е отхвърлено от настоятелството. В началото на 1910 г. Андрей хаджи Исов изпратил до настоятелството писмо, в което съобщава, че има намерение да дари сумата за изрязване на амвона58ДА – София, ф. 1146к, оп. 2, а.е. 3, л. 13. Виж също Кадиев 1959: 4; Табаков 2009: 61., който ще се изработи по проект на Генчо Марангозов59ДА – София, ф. 1146к, оп. 2, а.е. 3, л. 14. Табаков 2009: 71. . Изглежда, че това е възприето добре от настоятелството, тъй като още на 19 януари 1910 г. е взето решение да се изпрати молба до Софийска митрополия за одобрение на проекта60ДА – София, ф. 1146к, оп. 1, а.е. 1, л. 17.. Той е разгледан от Софийска митрополия на 22 януари 1910 г.61ДА – София, ф. 1156к, оп. 1, а.е. 7, л. 33 гр., а скоро след това изпраща отговор до настоятелството, че амвонът е одобрен с дребни корекции62ДА – София, ф. 1146к, оп. 2, а.е. 3, л. 15. Виж също протокол № 8 от 5 февруари 1910 г. на Софийска митрополия, ДА – София, ф. 1156к, оп. 1, а.е. 7, л. 49 гр.-50. . Работата по амвона започнала през месец март63Табаков 2009: 72., а на 5 април 1911 г. църковното настоятелство уведомява Андрей Исов, че поръчаният от него амвон вече е поставен в храма64ДА – София, ф. 1146к, оп. 2, а.е. 2, л. 18-18 гр..

През 1909 г. настоятелството възлага на Генчо Марангозов и изработването на стасидите, които той изпълнил до края на следващата година65ДА – София, ф. 1146к, оп. 2, а.е. 3, л. 43-44, 48, 77, 82-82 гр..

Още преди да завърши окончателно работата си в църкавата „Св. св. Кирил и Методий“, Генчо Марангозов получава поръчка за изработването на амвон за църквата „Св. Никола Нови Софийски“66Василиев 1965: 124; Бонева 1985: 200, № 219; Енциклопедия 1987: 34; Темелски 2000: 70-71; Коева, Йокимов, Стоилова 2002: 441. Виж също СМРЗИ – Трявна, Оист № 524, л. 13.. Амвонът е дърворезбен и без позлата. Работата започва през 1910 г., когато Аврам Чальовски съобщава на църковното настоятелство, че ще дари амвон за църквата67Темелски 2000: 70.. Планът за амвона е одобрен от Софийска митрополия на 5 февруари 1910 г.68ДА – София, 1156к, оп. 1, а.е. 7, л. 49. Завършен е на 3 март 1911 г., когато е приет от комисия, начело с левкийския епископ Варлаам69Темелски 2000: 71.. В долната част на амвона, върху разтворен кодекс е поместен дарителският надпис: „С иждивението на Аврам М. Чальовски, родом от село Галичник, Дебърско, Македония, 1911 г.“70Темелски 2000: 71, с цитирани архивни източници.

Дарина Бойкина